Издание като за 2020

Случи се някак, как и аз не зная. Сигурно отказах да се примиря напълно с 2020 година. След две отлагания на датите за пътуване реших че просто няма да се случи тази година. Уловката е че за календара който възнамерявам да печатам за 2021 година не ми стигаха три кадъра….Да съм упорито магаре е един мой талант. След няколко телефонни разговора ми остана доста малка възможност, която за мое щастие се случи. За хората които не са се сблъсквали с “търсенето на място за снимане” в нашата родина ще дам пояснение. За проекта ми трябваха перки т.е. витлов самолет, по възможност стар, не изоставеният Ан-2 който напоследък е толкова популярен, че на него се снимат от деца до акт не ми върши работа.

Пускането на молби до единственият авиационен музей у нас, който е под шапката на музея в София, който е под шапката на МО също нямаше да доведе до положителен резултат, освен че отказа щеше да дойде през 22-а година. Толкоз с драмата. Така един слънчев обяд на септември се отправихме към единственото място готово да ни приюти – летище Казанлък.

Оригинално трябваше да снимам с два модела Косара Ангелова и Ася Боборачка, но за съжаление Косара трябваше да поеме всички роли. Надявам се Ася да успее да се включи в следващите ни снимки, много бих се радвал. Поради ограничения обем на иначе не малкия автомобил се наложи да изоставя и някой аксесоари. Решихме да изградим първо “бюти” визията за да имаме достатъчно време в напредващия след обяд, на практика започнахме снимки след 17:30 и ако не трябваше да сменим три костюма може би щеше да е по-спокойно, но тъй като чакам цяла година да успеем да снимаме този проект кадрите ми бяха почти изцяло ясни. Тези снимки бяха добра тренировка относно тайминга за догодина – да трябва ни доста време.

Малко грим на това видео, извинявам се че няма звук, но слушаме музика която има авторски права.

Както повечето от вас знаят бяхме подготвили два костюма, които Антония Пашова уши специално за проекта. Идеята с визията на “пътник” дойде след като бях решил да снимам с още един модел и реших да не я съкращавам. Тук иска да изясня, че нямам претенции за историческа точност и достоверност от гледна точка на авиацията. За мое съжаление не съм толкова богат. Просто снимаме нещо надявам се красиво.

Самолета който използвахме е Zlin Aviation Savage (LZ-SVA). Снимките ще кажат повече от това което мога да напиша. разбира се не оставям в страни и техническата част. Обичайните заподозрени : Ziess 35/2; Samyang 85/1.2; Samyiang 14/2.5; Canon 5dMkII; Canon 1DmkIV. Силното слънце в началото вдигна скоростта на затвора до 1/8000 от секундата при ИСО 50 и бленда 1.2, но напълно нормално. Разбира се в снимките използвах и средния формат, резултата са два диапозитивни филма, които очаквам всеки момент. Не остана време за един Ilford Delta който бях подготвил също. Поради силното слънце за първи път използвам бленда 45 на средния формат, наистина ме вълнува крайния резултат. В крайна сметка да получи се. Всички снимки “зад кулисите” са на Ники Лулчева , благодаря и за подкрепата и че за втори път работи с нас. Да ви успокоя, че тези снимки не отменят отложените за 2021 година.