Оригиналната идея
За всеки посещавал тази част от портфолиото ми, тематиката е болезнено позната. Да започна от начало, първоначалната идея бе да се снима в студио, като ни бяха необходими само костюм и едно витло от самолет. Поради някой особености на моята личност, разбира се нещата не можеха да спрат до тук. Първите кадри по темата заснехме в музея на авиацията в Пловдив, колкото случайно, толкова и не. Можете да си ги припомните тук: https://ap-bg.com/v1/2019/06/11/the-aviator/ . След това започнах да търся възможности за по-интересни места, където можехме да заснемем нещо по темата. За съжаление музеят на авиацията в Белград, се оказа недостъпен, по неизвестни причини. Така продължих още малко на Запад. Снимките на авиационна тематика заради които съм пътувал в чужбина, са ми създали едни не лоши контакти, предимно в Унгария и Чехия. Така логично стигнах до един любим мой град – Будапеща. В края на 2018 бях готов с организацията по проектa, който трябваше да се заснеме около Вликден 2019. През януари 2019, бяха готови и двата костюма , които изработихме нарочно за снимките. Разбира се, както много други планове, “здравната криза” ме принуди да отлложа снимките, след две пренасрочвания на дати. Но поради споменатите черти на моят характер, през 2019 все пак снимахме отново по темата, но на летище Казанлък, с не най-подходящият самолет. Кадрите от там, можете да си припомните тук: https://ap-bg.com/v1/2020/09/27/the-aviator-2/ .
Разбира се в края на 2020, реших да снимаме различни сесии на ретро тематика, както винаги съм казвал, на Косара и отива много. Така покрай изработването на няколко нови костюма ми дойде идечта да снимаме в музея към летище Бургас. За мое искрено учудване, служителите там се отнесоха с непривично за нашта родина разбиране и благодарение на тях успяхме с последните кадри по темата. Тях също можете да видите тук: https://ap-bg.com/v1/wp-admin/post.php?post=2823&action=edit
Края на май 2021, донесе някаква надежда за малко по-възможно пътуване поне в рамките на Европеийският Съюз. Разбира се много неща се бяха променили, Унгария беше страната с едни от най-строгите мерки и бе затворена за рекордно дълго време от септември 2020 до юни 2021. Разбира се всички детайли по организацията трябваше да бъдат уточнени наново, като през цялото време не съм вярвал никога на 100%, че ще успеем да пътуваме. В това не бяха убедени и хората с които си сътруднича в Будапеща, но чудеса се случват. След едно прилично дълго пътуване и без никъкви въпроси засягащи “ужасният вирус” на 8 август , малката ни , но сплотена група достиган така дълго жадуваната земя.
Първата фото-сесия беше планирана за 9 август на територията на Aeropark Budapest , намиращ се непосредствено до международното летище Ференц Лист. След известни проблеми с трафика, за които разбира се виновен съм си сам успяхме да стигнем почти на време. Разбира се от тук времето за снимки се ограничи на само час, което практически са около 20 минути реална работа. Кадрите са близки до това което имахме вече от Бургас. Изполвахме две от роклите изработени от Таня Станчева за снимките по-рано през годината.
През следващите два дни снимките бяха планирани за едно добре познато за мен летище – Budaors. Използвах един прекрасен самолет – Gerle 12, който съм снимал преди години във въздуха. Започвайки пре-планирането на целия проект исках да добавя още един модел и една ретро-кола за точно тази фото-сесия. Но именно заради несигурността и у мен и у мойте домакини, ретро автомобил се появи в последният въможен момент, така че участието на втори модел беше теудно осъществимо. Изполвахме един чудесен Adler от 1930 година.
Машината Gerle -12 принадлежи на Goldtimer Foundation, базирана на летището и поддържаща няколко самолета в летателна годност. Тук използвахме подговяните нарочно костюми,изработени от Антония Пашова, цели или само части от тях. Много топлото време обаче ни създаде някой спънки. Използвахме и една от специално подговените рокли, предназначена за друга сесия, но подходяща и за случая.
Последниата насрочена фото-сесия проведохме на същото летище, използвайки изтребител МиГ-21УМ, първоначално имах намерението да използвам МиГ-23, но явно съм премислил нещата. МиГ-21УМ наех от частна компания работеща в сферата на киното. Резултатите от всичко това вижате по-долу. Аз разбира се има свойте забележки, най-вече към себе си. Толкова дълго очаквах реализирането на това пътуване, че не успях да реализиам всичко което бях замислил. Някой ден ще го презаснема, чисто за мое успокоение.
Както знаете това са кадри които винаги съм смятал да заснема с Косара Ангелова, като модел. Всички костюми, които изработихме бяха съобразени с нея. Сара, както обикновено се справи повече от добре. Въпреки не много комфортните температури на които работихме. За грима и прическите разбира се отговаряше Десислава Бекиркса, нейната работа, не се нуждае от коментар. Бих искал да благодаря и на Радослав Добрев за работата му като асистент. Разбира се беше чудесно прекарано време . Относно техническата част, нищо ново. Използвал съм наличната си техника, като успях да реша част от проблемите които имах с филмовата ми камера. Единствената новост е външният моноблок Godox AD600, който се представи повече от добре. По-долу ще намерите малко работни снимки , както и галерията с резултатите от трите дни снимки. По темата остана още една фото-сесия, доста различна от всичко заснето до момента.
